Тази сутрин около четири часа миналото ни застигна с 1 час. Естествено аз щях да забравя тази подробност и да отида на работа един час по-рано. Ето защо навих още снощи часовниците и когато видях, че сутринра телефонът звъни в 8:30 си казах:"що за лудост". То пък беден студент..колко ли часовници може да има.. Снощи имах много странен разговор със съученик на приятелката ми. Мислех, че не са останали момчета, които да не искат само да пият и да е**т с извинение. Това ме озадачи, дори малко ме стресна. Мислех, че аз съм последният мохикан..но слава на Бога!!! Заради тези си мои убеждения оставам почти сам в големия контейнер София. И тъй все една и съща..работа, лекции, сън... Тегаво е! Гледам студентите всяка събота и неделя се тъпчат в разни дискотеки и барове.. А на мен не ми се ходи. Може, както казва братовчед ми, и аз да съм сгрешен нещо. Не пия, не пуша.. музика мога да слушам и в къщи..а новите дрехи си ги нося, защото си ми харесват, а не защото искам да ме забележат. Да им имам живота аз на тях. Мамо, тате! Станах студент! Сега кихаите здраво, че ми се живее! Да живее...Студентски град! Донори на собственици на магазини и клубове.. Не е за мен! Още преди да дойда си казах, че това ще е най-голямото изпитание за волята ми. Оказа се, че изпитание няма! От днес започвам да пълня блога си с всевъзможни неща, които ме вълнуват. Дори мисля да цапна и един разказ тука! А времето тече и вече нямам извинение, че съм проспал един час! Затова нека началото бъде дадено сега!

Хаха мн добре си го написал сега виждам че тея от Телеграф трябва да те вземат :) . Не си последния мохикан ! ;)